Канатицата

е символ, който устойчиво се е запазил като изображение повече от седем хиляди години и се е разпространил по всички краища на Земята.

Канатицата е може би един от най-популярните символи и мотиви, които се използват в килимарството и по-конкретно в чипровските, котленските и пиротските килими. В килимарството в България, където канатицата се среща най –често, има мотиви съставни на канатицата.

Този символ има също вариации с различни добавки.

Канатицата представлява геометрична фигура, символизираща семейството, рода и племето (народа) в неговата плодовитост. Разделя се на три вида: канатица, голяма канатица и велика канатица.

Символът на семейството е вплетен в канатицата. Така например голяма канатица означава род, а велика канатица – народ.

Маказът

се везе за годеж. Тази фигура представлява интерпретация на ромб, съставена от два триъгълника, чиито остри върхове се докосват – начало на контакта. В древната символика два триъгълника, свързани с острите си върхове са знак на мъжкото и женското начало.

Голям Маказ

означава Сватба – символизират реализирания вече годеж.

Канатица

или Семейство се илюстрира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на Маказа, илюстриращи две деца.

Голямата Канатица

е Родът (фигурата се разраства с още един триъгълник отстрани) – когато първото поколение има свои наследници.

Велика Канатица

– Народ. Родът се разраства, символизирайки създаването на народност.

Врабче използва елементи от тези древни символи за допринасяне на българския дух в ежедневието.